Религиозни причини
Практиката мюсюлманските жени да носят забрадки произтича основно от ученията на Корана, които изискват жените да поддържат скромност и да покриват частите от тялото, които се считат за частни-като косата, шията и гърдите. Тази практика изразява благоговение и подчинение на Аллах; на него се гледа като на средство за поддържане на достойнството на жените и защита на личния им живот чрез избягване на нежелано внимание и тормоз. Забрадката символизира, че вътрешните качества са по-важни от външния вид и служи като свидетелство за религиозна преданост.
Обичаите по отношение на забрадките са тясно свързани с регионалните култури. Дори преди разпространението на исляма, жените в Близкия изток са имали традиция да носят забрадки, за да се предпазят от вятър и пясък. След появата на исляма този обичай се слива с религиозната доктрина, за да формира отличителен културен символ. Стиловете, цветовете и методите за носене на забрадки се различават в различните региони-като арабския свят, Северна Африка и Южна Азия-отразявайки културната интеграция и наследство. Например мюсюлманските жени Хуей носят забрадки в зелено, черно или бяло в зависимост от възрастта си, символизиращи съответно младост, достойнство и чистота.
Историята на забрадката датира от древните семитски племена, където първоначално е служила като защита срещу стихиите и маркер на племенната идентичност. С еволюцията на религията забрадката постепенно се превръща в религиозен символ в юдаизма, християнството и исляма. Например еврейският закон изисква омъжените жени да покриват косите си, докато християнките традиционно носят воали по време на литургия. В исляма забрадката еволюира от племенен знак в религиозно задължение. През цялата история то е придобивало и политическо значение-като мандатите и контра-движенията по отношение на забрадките в Иран-отразявайки сложното взаимодействие между религия, политика и модернизация.
